В остатъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка
и после
измервам лекота в милиграми...
Превръщам се
във движеща частица,
завихрена в съудрянето на живота
и следвам се
до крайно оцеляване...
Една случано очетрана траектория
напомняща за нечие присъствие
наподобява множество
от кратки многоточия -
недоизказаните радости в живота ми...
Погледнато от долу,
наподобявам - падаща звезда
в ноща, в която утрото зачева
от багрите в очите ми.
Така се раждат дните ми -
търкулнали се в бездната сълзи
във онзи миг, преди да се събудя
на рамото ти...