автор: Amar

Ако се извървиш до предел,
ще остане ли път,
по който да се върнеш?
Или посока, към която
да завиеш,
ако пътят е неравен?
Ще стигнеш ли до себе си,
ако ме захвърлиш
надълбоко
в миналата си
душа...
ще намериш ли следваща?
Казват, някои продавали души...
Ще намериш ли по мярка
при онзи търговец...
продавал на килограм.
Ще тичаш ли пак
с купена душа,
ще плачеш ли отново
с продадена душа?
Или вече не искаш да плачеш?
Сълзите били само за жените.
Е, бъди мъж тогава.
Аз не искам да те бродя вече.
Страшно стана.
Жена съм - плаша се лесно.
Плаша се от пукнатините
в сърцето, през които
се изхлузваш ... нанякъде.
Плаша се от студените ръце,
забравили да прегръщат.
Плашат ме стъклените очи -
огнища на стар огън,
погълнал в себе си
предишните грапавости,
а с тях - и теб.
Не ми подавай ръка,
аз няма да мина
на другия бряг.
Ще остана предишна.
Със старата си
закърпена душа.
Ще я нося до скъсване,
до износване,
до преболяване
на старите кръпки...
А ти бързай да се подновиш, приятелю,
казват... търговецът затварял
рано ...
точно тогава
някъде, преди да се срещнеш
и след като се загубиш...