автор: sradev

Пиша го Криси, защото се надявам, че няма да го прочетеш.

- Една кола.
- Нещо друго?
- Обичам те!

Миналата година бяхме на съседната маса. Ти едва ли помниш - хиляди са минавали оттам. А може и помниш - почти всеки ден приятеля от детинство минава през тази кръчмица. Същата компания, същите глупости, същите закачки... Познаваш всичко и всички, сценките, шегите, глезенията... Дори си и съучастник.

- Водка, мастичка, две коли.

Започва да вали като из ведро. Стена от вода - по-силна от бетона. Никой няма да влезне, никой няма да излезне. Затворници-началници и домакини-слуги. Но зад стената сме еднакви. Гледаш, слушаш вечният ни разговор. И преди 100 години си беше такъв и след 100 години ще бъде същият. Ние си правиме вечните майтапи, ти ни се смееш на акъла. То и акъла ни не е кой знай какъв, ама не се разхождаме по мазолите си.
Идва и жена му. Помниш ли - миналата година й бях донесъл двуметрово цвете, та го садихме покрай масата.

- Водка, бира, две коли и още един пепелник.

Много приказваме, малко поръчваме. Този път и осветление си поръчахме. Синеокият не иска повече мастика. Тъкмо дъжда се успокоява и той ще си върви. Преджапват няколко юнаци облечени според времето - къси панталони и джапанки. След малко стената от вода се връща на мястото си. Глупостите се сменят с оплаквания примесени с рецепта за медовина. Временно стената изтънява и жена му се решава да преодолее 10 метра до входа си без чадър и с обувки. Добре познава пътя между локвите.

- Водка, две коли, пакет цигари.

Ще се срещнем догодина пак. А може би и тази година. Тука сме нещо като добри съседи. Та толко виждам съседите си, колкото и тебе - веднъж годишно. Но казваш, че идват и лоши съседи. Ти още не псуваш света...

130705
Славян