автор: rajsun

Помниш ли - дъжд,
който ни гонеше.
Искаше да ни стопи.
Студ, който ни стискаше, да вкочанеем.
Трева, която не даваше стъпка да стъпим.
Дървета - решетки и мрежи - кафези.
Нощ,
която ни гонеше мачкаше душеше
гушеше скриваше сливаше.
Моите думи лягаха около,
лягаха в скута ти, чакаха.
Чакаха тялото - огъня, чакаха - ДА
те залеят - запалят, опият иии ДА
станат ръце
с дъъълги пръсти,
леедени, тооопли ли,
косми по тялото, бемки
бяло спокойствие,
бяло…
Капчица време да станат.
На твоите устни. На твоите клепки.
Толкова имахме - капачици време,
станало дъжд.

Капчице,
помниш ли капките дъжд?