Топъл дъжд струи по прозорците,
едри капки от летен порой.
Тишината влиза през портите
неотваряни, пропити с застой.
Само вятърът, струна подръпва
на китара, потънала в прах.
Вилнее бурята - носи във въздуха
шепа спомени, минало, смях...
Скърца портата, в унес припява
И прибавя вълни самота...
На талази дъждът продължава...
И вали... и вали... и вали тишина...