Не заспивай тази вечер мелничарю,
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете,
а ти сънуваш старите си сънища,
понеже не съзираш празнотата
в която сме затънали до гуша ...
Не заспивай тази вечер мелничарю,
все още има време за спасение,
макар че утре ще нагарча хляба
и може повече от вчера да боли ...
Подай на гладния последния си залък
останал във ръцете изпотени...
Подай го… утре може да е късно
и сит бъди до сетните си дни!