Заключих си очите с катинари
наложих им забрана да обичат
Ръцете оковани проснах на дръвника
накичен със съсиреци от моите илюзии
На пръсти се измъкнах през вратата
последната не беше я затворила
Опитах да избягам от съдбата си
за малко да подишам вън от себе си
Животът ми играеше на криеница
с представите ми за самия него
Скимтяха гузно плахите ми мисли
за смисъл, за любов и за обичане
Прогизнала арена. Осеяна със трупове
на моите съмнения. Обезглавени
Кръв нямаше. Вонеше на добитък
На ярост. На тъга и на решения
Родени на разсъмване във локвите
от кръв и смрад, безсилие и злоба
Които ще поникват пак във мен
и ще се хранят с болния ми мозък
Побързах да се върна зад решетките
и заковах вратата със пирони
реших. Ще се се заключа в себе си
За да дочакам второто пришествие