автор: estela41

Обичам да те гледам по баира
как бодро,неуморно се набираш,
но по обичам ти до мен да крачиш
и раницата, че и мен да влачиш.

Открих поезия в калните кубинки,
когато път откриват до малинки.
Но най е сладко, ако тъй речеш:
две ягодки за мен да набереш.

И обожавам вечер да запяваш:
фалшиво, вярно - както го докараш,
но най-разтапящо е късно в столовата:
Guns пее, ние местим си краката....

Ти леко на косите ми полягаш
прозяваш се и в такт се олюляваш,
а аз се чудя как да те събудя,
че да те нося, като спиш, е трудно.

Какво да сторя аз за тебе - знам!
Три порции със леща ще ти дам
и шест кебабчета, препечени на скара,
и таратор от краставица стара.

И динята, откъсната зелена,
седяла тук и зряла 30 дена,
и ти си май зеленчък като нея,
но имаш десет дни, дано узрееш!

Уж казвам всичко, скромно поглед свеждам,
но чудя се - дали към мене гледаш?
Или очите ти събличат нежно
на връх Персенк мъгливата одежда.