автор: TheMask

Ловеше Мечтата ми изплъзващите се сенки,
изплъзващите се сенки на дните угаснали.
Аз по кулата лазех, и трепереха стъпалата,
и трепереха стъпалата под мене, безсилния.

Колкото се изкачвах, толкова ясно,
толкова по-ясно виждах Безкрайност.
Някакви звуци скриптяха край мен,
звуци скриптяха край мен - Небесни и Земни.

Колкото високо пълзях, толкова светли блестяха,
толкова недостижими блестяха върховете планински,
и сияние прощално като ласка изпращаха,
като ласка изпращаха на очите невиждащи.

И под мене изведнъж нощ бездънна настъпи,
нощ бездънна настъпи - сън безлунен за нас.
А в очите ми светеше безумното слънце,
безумното слънце изгаряше с нас.

Аз узнах как да прегръщам сенките,
неуловимите сенки на дните предишни,
и все по-високо се качвах по кулата,
и под мене звънтяха стъпалата безмилостни.