Размаха огънят ръце.
Отпи от мрака.
Сто нощни люлки върза и зачака
като във дива някоя пусия
душите да обязди със магия.
Събудихме се с пламъче в очите,
с горещи длани, със смола в косите.
Че огънят, снага пламтяща свърнал,
на въгленчета беше ни обърнал.