автор: joanna_vas

Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив,
а острието е насочено към теб.

Короната е златен орнамент
в косите непривързани
с ръцете
от онзи, който нощем коленичи
над меча си приведен.

А ти замахвай ...
Дързостта ти е празен ход
върху шахматната дъска.

Главата е отсечена от раменете,
а ти преглъщай своето безсилие
докато устните
синеят
изричайки присъдата към себе си.

Не пожелавай ...
Твърдо е сърцето,
а ручея на изворът е вечен...