автор: dexoster

Застанал пред олтара на сърцето
от днес пред свойта съвест заявявам -
дори и в огледален образ на бунище
чрез плач без сълзи себе си да изразявам!

Приемах свойто бледо изражение
под мостовете на незнайни улици;
пристъпвах плахо и без разрешение
опитвах да си търся съдници.

Изстиваха и сетните човешки сили
щом поглед се размиваше в далечината.
Изгарях, но зад куха гордост в мими
превръщаха се всички хора в здрача.

С раждива чаша пиех без остатък
от мойта кръв изгубена злочесто,
размиваща се във плътта със дъх
на пресни сълзи капещи от тялото.

Стоях пред нимфа вперила очи
във струйка от парчета прясна есен.
Усмихва се, опитва се да пресуши
изворът дълбок затлачен с плесен.

Разрових и последните си прилики
с безсмъртните надежди жадни,
но май не мога да прикрия улики
оставени от тези сЪлзи кръвожадни.