така ли ме виждаш
сред руини на сринати замъци
до кон
с разпорен корем
дълго летял
но препънал се
заплетен във корени
вече студен
така ли ме виждаш
коленете пречупени
изтърбушени облаци
мръсносиви над мен
в прободена ризница
изповядваща спомени
попила във себе си
ненужен рефрен
така ли ме виждаш
в листака прогниващ
до коварно притихнална
усойна змия
с тяло от органи
функциониращи временно
избрали каторга
пред красива игра
така ли ме виждаш
от разстояния дишани
изтлели
в последния час
тогава рисувай ме
помня че искаше
как да застана
ето - анфас