автор: Gargabela

Аз самата съм си отровна -
разяждам се като с киселина.
С мислите си какво да правя?!
Идва ми да се удуша.
Непоносимо...Отегчително...
В дълбините ми - сиво небе.
Грачат гарвани.Късат дните ми...
и върти се в кръг едно и също.Не!
Не,не мога да се измъкна
от тази тясна кожа на змия
и къде ли после ще сложа
рогцата на Дявола от мойта глава?!
Боже, колко съм си омръзнала,
но къде да избягам? Къде?!
Като къща на охлюв нося се .
Просто няма спасение...
Ще зазидам пътя към себе си.
Може пък да го забравиш, тъга?!
Като язва дълбаеш в живота ми
и защо ли те питам -докога?
Пак в лицето ми ще се изсмееш.
Даже куп листа ще ми подариш.
Май намекваш, че вече есен е...
И вали. И вали. И вали.