Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 6
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: AlexanderKoz
:: Teoman
:: malovo3
:: LeoBedrosian
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМечти
раздел: Есета, пътеписи
автор: abc

Посветено на Рони и нейната среща със златната рибка

Протегни ръка и докосни слънцето. Скочи и със скока си прескочи вятъра. Скрий светлината в шепите си.

И ще бъдеш винаги - трябва само светлина. В душата.
Когато сме били деца, всички сме си мечтали за тези неща. Знаели сме, че можем да ги направим. Но в света на възрастните, детиснки наивните ни мечти са записани в графата "Невъзможни!". Пораснем ли, те някак избледняват в тефтера на времето. Забравяме какви сме били и попадаме в лапите на бързея му. И угасва светлината. В душата. Животът ни прилича на сън - забъразн, див... и на сутринта вече не си го спомняме. Но утрото тук се превръща във вечер, а зората - в съновидение, блян..
Какво би се случило обаче, ако можехме всички да си уредим среща със златната рибка и тя ни попита за нашите три желания? Хайде сега заедно да погледнем в мечтите си.
Моите мечти са простички. И по детски наивни.
Преди няколко дни видях една банда деца. Нещо си говореха. Докато чаках приятелката ми, която закъсняваше за нашата среща, се загледах в тях. Обичам децата. Изведнъж те станаха буйни - едно от момченцата блъсна друго на земята и започна да го рита жестоко в корема. Риташе, риташе...както го правят лошите по американските филми. Риташе, риташе....дете..детето. Поучително. Но за кого? Кой е виновен? Това дете не беше на повече от 8 години...
Родителите? Филмите? Децата? Държавата? Кой е виновен?! А може би всички, по малко...
Една от мечтите ми е децата да не познават чувства като омраза, ненавист, алчност; да не знаят как да причиняват болка; да не виждат как възрастните го правят.
Мечтателка. Такава съм била винаги. Но с тази разлика, че още пазя от детството босите крака, с които да гоня мечтите си.
Друга моя мечта е светът да забрави за насилието. Просто да го изпари от себе си. Нима е забавно да чуеш по новините "8- годишно момиченце - убито и изнасилено" или да прочтеш заглавие във вестника: "80 процента от жервите на димашно насилие са жени" и всички те си мълчат. Или най-страшното - да чуеш от приятел "Бях бременна в 6-я месец, а той ме изнасили и уби детето ми".. Това боли.
А третата. Коя е третата ми мечта? Третата ми мечта е да успея да помогна на всички тези хора - на децата, пострадали от лошите чичковци или озлобени връстници; на възрастните, загубили детето си, заради приумиците на един психопат; и на приятелите ми, които са попаднали на неподходящото място, в неподходящото време.
Спася ли тях, спасявам себе си.
От това, което са преживели.


Всъщност в моите три желания има една и съща нота, но от различни петолиния. Те раждат мелодията на живота в главата ми. Само слушайте:
Събудих се и видях детето - то ми каза, че искам ли силно нещо, мога да го постигна. Повярвах на детето в себе си.
А вие?
Събувам чехлите, хвърлям ги в лятото и тичам след вятъра, където се белеят крилата на моите златни мечти. Разтварям шепи, за да скрия в тях светлината им. Докосвам с пръсти слънцето...


Публикувано от BlackCat на 27.08.2005 @ 21:06:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   abc

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 13:17:24 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Мечти" | Вход | 5 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мечти
от Ufff на 27.08.2005 @ 21:10:37
(Профил | Изпрати бележка)
Еййй, тая Златна рибка, освен съкровище и Муза се оказа!
:)


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 27.08.2005 @ 21:43:57
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Уффф-че :)
Права си - видях те и тебе какви си ги забъркала на твоята среща със Златната рибка ;)

]


Re: Мечти
от lusi на 27.08.2005 @ 21:17:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ти си много добра, дори в мечтите си!


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 27.08.2005 @ 21:45:57
(Профил | Изпрати бележка)
Искрено благодаря за топлите думи.

]


Re: Мечти
от roni_16_f_sf на 27.08.2005 @ 21:44:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.impulse.bg/user/lavicata_Roni
Очарована съм и същевремено горда,че предизвиках у теб музата...Ех тази муза...За едно си права-трябва да повярваш в мечтите,защото ако не го направиш те никога няма да станат реалност..само те моля внимавай какво си пожелаваш за напред,защото понякога мечтите се сбъдват:) И тези крилца...виждат ми се крехки...тревожа се за теб...я използвай чехличките...:)) Бавно,но славно...Нали сме по мечтания път:))


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 27.08.2005 @ 21:52:40
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че толкова ти харесва есето ми - дори успя да влезеш в ритъма му.
Но за какво са ми чехлички, когато имам крила - във въздуха няма тръни, камъни или стъкла. Само вятъра, който нежно гали стъпалата. И крилата :)

]


Re: Мечти
от roni_16_f_sf на 27.08.2005 @ 21:57:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.impulse.bg/user/lavicata_Roni
Ще изпълня едно желание тогава на вятъра,за да не се ядосва и да задуха силно,че да не ти струши крилата:)

]


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 27.08.2005 @ 22:09:31
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе-хе, свали маската значи и си призна - "Не, че нещо, ама аз съм Рони, Златната рибка" ;) хихик

]


Re: Мечти
от roni_16_f_sf на 27.08.2005 @ 22:17:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.impulse.bg/user/lavicata_Roni
:)

]


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 28.08.2005 @ 12:19:17
(Профил | Изпрати бележка)
:p

]


Re: Мечти
от nega03 на 29.08.2005 @ 12:11:42
(Профил | Изпрати бележка)
Мечтите са хубаво нещо, но по-добре е никой да не среща златната рибка, отколкото всеки.
Представяш ли си, какво би станало, ако Тя трябваше да изпълнява по 3 желания на онова дете, което рита жестоко другарчето си в корема или на онзи психопат, насилник или убиец, посегнал на малкото момиченце или на бременната жена.....?
Мечтите са, за да правят дните ни по-усмихнати и слънчеви, а ако се сбъднат, тогава вече сме щастливи.


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 29.08.2005 @ 15:16:43
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, наистина. Но все пак едно от моите желания бе да няма такива хора - нито злобни деца, нито психопати-насилници, така че ако се изпълнят първо моите три желания, могат и останалите да срещнат Златната рибка ;)

]


Re: Мечти
от nega03 на 29.08.2005 @ 15:24:37
(Профил | Изпрати бележка)
Мечтите са мечти, защото рядко се сбъдват.
А твоите са доста смели и донякъде утопични.
Ако те се сбъднат ще е чудесно, но тогава ще се загуби равновесието в природата - ще има само добро, а няма да има зло.
Това не е ли мечтана утопия?

]


Re: Мечти
от borrco на 30.08.2005 @ 08:45:54
(Профил | Изпрати бележка)
Злото няма обяснение за съществуването си, (а най-малкото като необходимо за равновесието) защото ако бихме намерили такова обяснение, тогава бихме оправдали съществуването му. А то няма оправдание, за да съществува. То е противоестествено и въпреки развалата в нашето естество, не е много трудно да разбираме, че е така, нали?!

]


Re: Мечти
от nega03 на 30.08.2005 @ 16:07:53
(Профил | Изпрати бележка)
Не оправдавам злото по никакъв начин, но целият душевен мир се гради на равновесието родено в борбата между Доброто и Злото. Те никога няма да свършат, нито едното, нито другото..., дано само Доброто да надвие Злото!

]


Re: Мечти
от borrco на 30.08.2005 @ 08:49:02
(Профил | Изпрати бележка)
Видение от мечти

Загубил светлината на очите,
живеел в своя тъмен свят
нещастник сляп,
заключен сам
на мрака зад вратите.
За пример бил,
не падал духом,
а бродел смело сред гората
и на цветята аромата
чувствал в своите гърди.
Нежен шепот на листата
с думи благи галел винаги
слуха му.
А духа му
бодър бликал като ручей
сред поляните в тревата.
И докосвал стръкове приседнал,
сливал се, изчезвал
в своите мечти.
А очи отваряла душата
за историите чудни –
залези, море, звезди,
нежност, топлина
и красивата луна,
и за още много чудеса
от света около него.
Той мечтаел жадно,
търсел в мислите си
красотата.
Борели се сетивата
за представата богата
на видението живо –
към небето да погледа
галещите слънчеви лъчи,
диво като птица да лети
в бели облаци памук
и дъгата да прегърне
със прегръдка всеотдайна,
за да може светъл звук
като арфата омайна
да отрони.
Гледал, виждал и копнял
и богато,
с повече дори от злато
бил възнаграден.
Блясък чуден във очите
от небето заблестял
и мечтите станали реалност.
Този свят красив видял
с пъстроцветните градини
и в сърцето си запял
нова песен от картини.


Re: Мечти
от abc (lini@mail.bg) на 31.08.2005 @ 11:50:41
(Профил | Изпрати бележка)
Боре, много е хубаво :) Благодаря ти.

]