автор: bogest

/Забелязах че такива заглавия се "гълтат" лесно, затова и гледам да вложа в тях съдържание вкусно. Ето един обратен поглед/

Прахтиш ли ...
Ела
Сведи глава
Застани до мен
Да. Укротен
Слушай сега, какво ще ти кажа
И може би няма да те накажа
Недей да ги вириш тия рога
Не си ме виждал колко съм зла
Слушай внимателно:
Ще излезем сега на арената заедно -
ТИ - ра-зя-ренн, АЗ като даеву
Ти ще се мъчиш да ме намушкаш
Убия ли те - после ще дам да ме гушкаш
Ще ти кажа точно, как да се ядосваш:
Ще пръхтиш със ноздри (абе ще ги баламосваш)
Ще гледаш кръвясало, като на война
Наведи я тая бронирана глава
Ще риеш ядовито с копитата пясъка
Няма да им слушаш на хората плясъка
Извий си гръбнака, издай си рогата
Ох, ще ти я схрускам мутрата космата,
ела да те гална, че не издържам вече,
ох, да, още малкоИЗЛИЗАМЕ вече!!!
Хайде ти си, ЖИВОТНО, както ти казах
Направи всичко моля те,
каквото ти показах -ах -ах

...
Излизат
на арената
Тя - стройна, красива
клинът, болерото - страхотно й отива.
Той - груб, натопорчен, черен, разгневен
хич не ми се иска да припарва до мен

Той се заприготвя
Тя го наблюдава
Рие с копитата, пишката му става
Тя го гълта с поглед
Той я гледа страшно
Тя го предизвиква
Той не се подплашва
навежда рогата, лигите му капят
не капят, а текат и всичко разтапят
Тя ще се побърка, рапирата и горда
още мъничко и ще падне зад борда.
Всички я гледат, налага си жестокост,
сваля болерото, няма вече гордост
Хиляди облещени очакват развоя
няма нищо нежно в строя на боя.
Искат я гола, мръсна, потна, разярена, искат я кървава на страшната арена, искат й месата, краката гърдите и само между другото на бичето ушите.

Той нищо не усеща. Той мисли за нея. Какво му е казала, какво значи КОПНЕЯ
Тя си разкопчава трите горни илика и ето приближава гръд до рогите на бика
Стените в екзалтация тръпнат пощурели
На цялата нация знамена са развели

Той май че разбира
"Това ще е краят"
Близките му в къщи нищичко не знаят
А!
Сълза прокапа
Спокойно, накрая
не сълзи а кървища ще цвърчат до рая
Тя навива крачоли, погледът му се изцъкля
Краката й са стройни като вратите на пъкъла
Само не обръщай тая пелерина
С това адско червено, хоп, живота мина
Вързва си косата
Слабините се пръскат
Замирисва на пикоч, с парфюм го напръскват
да не отрови с мирис публиката фина
Акълът му отлита като дим от комина

Ето го мигът
Извива гръбнака
Няма какво повече в живота да чака
Като безумна хрътка се впуска напред
Хората подскачат от първия ред
А тя?
е спокойна
кучката й мръсна
"Само да я стигна и ще я разпръсна. Но това червено не ми дава да видя, дали се приближавам или пък отлитам"
Тя гледа само слабата му точка,
няма да допуСсне грешка от неточност.
Съсредоточена, разкрачена, гадна
напълно решителна, адски безпощадна
Повдига рапирата, прицелва се бавно
как страхотно минава тая вечност - славно

Усеща в гърба си пареща болка
Цял живот е знаел, че мигът ще дойде

Рапирата влезе до дъно в гръбнака
Тя се отдръпва с достойнство да чака

Кръвта му изтича
Тя се приближава
Умора изпитва
от цялата слава
Облизва кръвта от окото му бясно
Едва се извръща с кръста надясно
Приближава
Хваща муцуната му в длани

Ела говедо сладко
ела тук при мами
Ето ми ърдите
охапи ме страстно
Знам че си немощен
знам че е ужасно
Стой не мърдай, ето
кръстчето ми мърка
ето ти и дупе,
недей ми подсмърква
Къде са ти очите
чернилке такава
Увисна ти езика
Ей, какво ти става

Няма, подла, дръзка
Стиснала рога му
Изправя главата
Отрязва ухото
В дясната - рог
в лявата - ухо
Избърсва с опако кърваво око
Изправя се разкрачена
Отметва глава
Вдига си ръцете над цялата земя
и надава
огромен
ясен, страстен
вик
Посмъртното слово
на големия Бик