автор: apollyn

*клип*
Отново онзи непоносим миг, когато тишината, процеждаща се от всяка пукнатина, се опитва да се слее с шумовете наоколо. Главоболието ми запулсира някъде зад лявото око.

...колкопътисъмтиказваладанедраскашпостените...
Коленете ми дълбаят ямки в килима. Високите топли нишки като лятна трева попълват релефа ми.

...каквоизобщосимислешечеправиш...

Стените ме гледат обвинително. От висотата на белотата си, разгърнати в обема на този куб, който ме е погълнал. Само петното, което се показва зад дивана, е осеяно с думите ми. Моите думи...

...неможемвсекимесецдаремонтирамеслушашлиизобщокаквотиговоря...

Опитвам се да се изключа. Последните ми думи ме гледат, сочат ме с наполовина родения си пръст, защото не ми достигнаха секунди да им дам живот. Колко са горчиви и черни, насочили иглата на обвинението си към лявото ми око...

...обърнисеимепогледнизабоганатебговорягоспожичке...

Чувствам се не на място, недовършеният надпис, който ме съди, и въгленът, който лежи в дланта ми. Искам да го скрия в ръкава си. Така поне няма да й дам възможността да го намери в ръцете ми.

...вижкакво...

***

Искам кожата ти - бяла като аркопалена чашка, нежна като мляко. Гърбът ти лепне под ръцете ми. Искам да пиша, искам да рисувам.

...даодаодададаода...

Позволи ми да рисувам върху теб. Да изпиша всеки милиметър от теб. Искам да те издраскам, докато потънала в теб, разлиствам цветето на духа си. Първо една, после втора, после трета буква.

...недейнеспирайсега...

Колената ми дълбаят ямки в матрака. Чаршафите, разтворени под мен, поглъщат движеният ни.

...молятемолятемоляте...

Аз драскам, разхвърляно, върху кожата ти. Разрезите ме гледат влюбено, очите им сълзят, а аз се чувствам съвсем на мястото си.

...спримолятесприсприсприсприспри...

***

Студената лепкава светлина на луминисцентната лампа ме обгръща. Като много пластове покров. Болката е непоносима. Главата ми.

...охсприспридаболишсприсприспри...

Искам да пиша, не мога да не пиша. Стените са гъсто изписани, в белотата са вплели ръце всички символи, които познавам. Лазят по вътрешността на куба като буболечки, като ларви. Чакам да се появи пеперудата. Подът ме вика, иска да пиша върху него...

...охнеискамнеискамповеченемогаповече...

Знам, че са ме натъпкали с наркотици. Не мога да помръдна.

...искамдапишачувателимеискамдапиша...

***

-...Жалко е, че тя не може да бъде с нас днес. И нека все пак помислим с добро за жената, която се превърна в най-продаваната авторка на 20ти век...

Всички млъкнаха. Отново онзи непоносим миг, когато тишината, процеждаща се от всяка пукнатина, се опитва да се слее с шумовете наоколо.