автор: Ioni

Ден по ден издигаш стена между нас.
Тухла по тухла редиш.
За врата дори не помисляш.
Вече виждам само част от теб.
Все още за кратко протягаш ръка през стената.
После все по-бързо издигаш нов ред.
Скоро стената ще е готова.
Спрях да опитвам тухлите да троша.
Цялата съм във рани.
Може би ще ми стигнат,
за да я боядисам в червено
или да нарисувам сърце на нея,
за да не ми е самотно.
Дано като свършиш градежа,
да заградиш страха си.
И ако тогава ти се прииска да я събориш,
нарисувай сърце на нея.