Рипна Петльо да изкукурига,
па изплаши си кокошките,
та разкрякаха се лудо
и се скриха под овошките.
Гордо се изправи и наперен
Петльо мрачно ги погледна,
но със погледа си начумерен
не съзря кокошка бледна,
която в паниката луда
на черешата се бе хвърлила
и за собствена почуда
клюна дълъг си разбила.
Кокошката от зор пропя:
Ку-ку-ри-гу куд- кудя
и врътна на една страна
рошавата си глава
и снесе си яйцето
на Петльо на лицето,
че под клона бе застанал-
за краката бе я хванал.