автор: Gargabela

Пак музика... На ноти се разпадам.
В душата ти ще се излея. Топъл дъжд.
Ноктюрно. Неподготвен, изненадан,
сълза-предателка ще бършеш. Нежен мъж.

Ще заструя по стъпалата бели
на мъжкия ти свят,до вчера сив.
Поезия и музика преплели
тела грацилни в порив мълчалив.

Минорно ще звуча.Ще плачеш с мене.
В мъгла от жалост ще се задушиш.
Животът своето от нас си взема...
Душата търси своя нов фетиш.

Не ме събирай!Искам да излея
до капка всичко мое светло вън.
От тази музика прекрасна орхидея
ще цъфне.Откъсни я в своя сън.

И изсуши листенцата красиви,
преди да ме забравят твойте дни.
Щом времето полека ни убива,
прашинка красота си запази.