автор: venoi

Идват
Една
По една
Много са
Бутат се
Свирят с пръсти
Тропат с крака
Смеят се
И плачат
Говорят високо
И всички заедно
Шепнат
Тъпчат смутено
На място
Гледат ме
Втренчено
Или извръщат очи
Цупят се или
Се радват
Уж сърдити
Си тръгват
И пак се връщат
Умоляват ме
И ме проклинат
Цяла нощ
Моите мисли
В главата
На моето тяло
В спалнята
Върху матрака
В София, България
На континента Европа
Един от седемте
На Земята
Планета
Трета от Слънцето
Бяло джудже в
Система от около
Девет планети
В този спирален
Ръкав на
Млечния път
Галктика някаква
Една от милиардите други
В тази Вселена
Която навярно е
Просто мънисто от
Гривната на някой
Бог....

А после
На прага на утрото
Си отиват
Изнизват се
Тихомълком
И ме оставят...

Да ми се спи
Да ми се спи
Да ми се спи