автор: Fabiana

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала,
със прашен поглед от вятъра,
прегръщал ме единствено
в самотните ми дни и нощи.
Пътеката обрасла
ще потръпне
от босите ти стъпки,
а паякът на портата увиснал
ще бърза да разплита
гъстите си мрежи.
И крушката ще свети нощем.
Ако някога решиш...
ще съм на прага.