От скалата в реката и после обратно.
Бързо падам, трудно се качвам.
Но така мога завинаги
да давя чувствата си изстинали.
Във водата, в бутилката, в квото намеря,
да забравя какво е било вчера.
Добро утро!
Днес е денят на въздишките,
лошите навици и привичките.
Всичко изгубено ми е смешно.
Гледайте шоуто ми довечера.
Природо-алкохолно прозрение?
Завист? Или пък съжаление
към празни бездушни статуи,
ослепяли от щастие?
И аз, един от тях, но и много различен.
Не бих легнал да спя, искам да тичам
и да събарям стени със очите си!
Ако някой застане пред мен също и него.
Никакво спиране! Да, добре чухте!
Право напред към по-хубаво утре!