автор: Samin

Понякога отивам на гости във Филибето;
на вратата ме посреща,усмихнато,внучето.
Кокетка е голяма,често се преоблича
и винаги нови дрехи иска да навлича.

Много приятелки си има нашата Лена
и с тях играе навънка поне два дена.
Но сърдита и обидена често се връща
и в къщи тогава всичко се преобръща.

На дядо много се сърди за велосипеда
и тогава намръщена все в страни гледа;
забравя,че отдавна дядо старичък е вече
и не може да тича дори не много далече.

На мама много помага,туй не се отрича,
до магазина и пазара честичко тича.
Има си играчки разни,цяла количка;
богатство несметно за малката сестричка.

Наташка ще оперира на куклите главите
а сълзи ще пълнят на кака й очите;
при мама ще бяга да се оплаче от хлапето
а тя ще плясне с обич Наташка по дупето

Наесен кака Лена ще тръгне на училище,
за малки и големи вечното им мъчилище.
В школото ще я чакат приятелки,учители,
и с любов ще гледа Ленка своите мъчители.


Уроци,игри и песни всички там ще разучат
но какво ли децата ветрени днес ще научат?
От трудните уроци Ленка никога не кръшка
а за "лошите" петички на пода не се тръшка.


След училище ще сяда домашни да напише
но и Наташка ще желае малко да попише;
моливи и писалки мъничето ще иска
но кака не ще дава,и здраво ще ги стиска.


По книги и тетрадки сестричето ще рисува,
и защо ли кака вечно на реда все "робува"?
Ленето ще седне телевизия да зяпа
а Наташка по стените ще рисува ряпа.


Мама ще й викне:"Лене,наглеждай детето,
че ще те напляскам после здраво по дупето".
Ох,че и гюрултия ще се вдига в тая къща,
вече всичко надолу с главата ще се обръща

Защо ли,ще се пита Ленка,малкото се пръкна,
не мога за минутка от дома да се измъкна;
гаджето напразно ще ме чака във школото
да се уча с него да карам колелото.


Вечерта ще настъпи и къщите ще утихват,
уморени от игрите сестрите ще заспиват
а утре,от начало,всичко отново се повтаря,
за това е време,дядо,скобата да се затваря!

Бургас,17.08.2002 г.