автор: BlackCat

Знам си наизуст животеца, приятелю,
всичкия дотук, и другия след него.
Питаш ме така ли ще я карам и нататък.
Ето, ще ти кажа - този е последен.

Много ме раняваха. Други аз ранявах.
Няма нищо ново, с всички ни така е.
Цял живот е същото - щракнал e капанът,
а пък ние вътре храбро оцеляваме.

Много ме подминаха. Други аз подминах.
С някои докоснахме нещичко в душите си.
С някои се лъгахме. Даже бе красиво.
Даже и пописвахме талантливи стихове.

Много ме обичаха. Други аз обичах.
Случваше се даже да е едновременно.
С някои говорехме без да кажем нищо.
С други пък мълчания много сме споделяли.

Имам си приятели. Врагове не липсват.
Нека да ги има. Всички да са здрави.
Пели сме през сълзи. Плакали с усмивка.
От това разправят, че се помъдрявало.

Ще ми се да мога днес да ти разкажа
как оттук нататък продължава приказката.
Само си представяй: къщичка, градинка,
много мил съпруг и няколко дечица.

Стихче за звездите по веднъж годишно,
порцийка със лудост, може би напролет,
хляб и глътка вино, малка прашна книга,
няколко въздишки със свободна воля.

Мога да измисля някой друг сценарий...
Ала всъщност горе вече отговорих.
Този е животът ми. Наизуст го зная.
Другото са само някакви истории...