автор: glishev

В далечни, далечни, далечни морета -
нейде далеч от света,
нейде, където е бяло небето
и светла е даже нощта,
спират се тихо край плажове фини
спокойни солени води.
Разстилат неспирно коприните сини
по пясъка - той си блести.
В дар на брега океанът поднася
сребърни тежки черупки от миди.
С плисък приспивен той сам си приглася,
щом хоризонта се върне да види.
Бавно, с достойнство на плажа излизат
и мънички змии със сребърни кожи.
Те до водите солени все слизат,
пият ги жадно. В черупките ложе
всяка след туй си устройва, навита.
Щом се събуди, далеч отпълзява.
Старата броня оставя, разбита -
в нова облякла е своята слава.
Идват оттам с екипажи потайни
сребърни миди и люспи красиви.
Майстори сръчни плетат ги омайно
в нанизи леки, едва ли не живи.
Ето това ти открих в неизвестно
малко дюкянче на стар мълчаливец,
който плетеше среброто си честно
и го продаде за зъб от страхливец...