автор: dara33

Тя е стара.
Не помня
от кога седи
всяка вечер
пред своята къща.

Роклята и е черна,
а яката бяла
с бродерия фина
и много красива.
Косата и сребърна
е прибрана на кок.
Госпожа Куарети,
е всякога мълчалива.
В ръцете си има игли
и тихо плете спомени.
Видях,
че оплете покривка
с рози и тънки стебла.
Спомен за младост…
Старите госпожи
от ул. "Бианко" са възхитени.
-Талант е Куарети- казват
и клатят глави.
Веднъж проговори
госпожа Куарети:
-Зле ми е.
После въздъхна и тихо умря.
Нямаше кой да плете
дантели и рози,
а ул." Бианко" опустя.


Навярно плете и мълчи,
но не пред дома си.