автор: Mortadelka

Животът бързо си тече
и дните отминават неизпълнени.
Старостта към себе си влече
и преизпълва ни
с тъга по миговете пропиляни,
и връща ни към думите изречени,
и кара ни понякога да съжаляваме.
Но житейският ни път един е
и няма втори шанс да бъдем хора,
тоз път трънлив необратим е
и тръгнем ли веднъж
не трябв да изпитваме умора.
Ще гледам към просторното небе,
с радост че живея,
ще плувам във житейското море,
макар да знам, че ще остарея.
Израстнала, опитала от всичко
и дала нещо на света,
извървяля пътя на живота
и дарила малко красота
на безмилостния свят
ще изсъхна като розов цвят.
И ще потъна в таз земя,
по която гордо съм вървяла.
когато в свойта сила съм била.
И когато място трябва да отстъпя
на друго човешко същество
ще кажа " ЖИВЯХ!"
и не с тъга ще споделя:
"Сбогом! Да бъда щастлива успях!"



Забележка:  И така...след дълги колебания ето я моята първа изява пред публика. Още съм на 15 , но според мен за поезията възраст няма. Възприемам я като изразяване на чувства. Първият ми опит за стихотворение беше на 7. До сега стихотворенията ми бяха скрити от публика, но вече е врема да получа оценка и да разбера дали има причина да продължа.
За да проследя развитието си аз записвам възрастта, на която съм написала всяко едно стихотворение. Реших да започна с едно което написах преди година.