автор: Dimi

Видях как ме обичаше с дъха си
и тази бе причината да дишаш,
за тебе даже въздухът ухаеше
на мен и бе компас да ме откриеш.
И чух как ми го казваше сериозен
и цялото ти тяло го шептеше,
ти бе готов да сториш невъзможното
и бе възможно всичко до небето.
А после ме докосваше, наричащ
със името ми всяка нежна пъпка
и чувствах как до бяло ме събличаше
щастливата ти галеща милувка.
Защото даже вятърът не може
да духне двойнодишащия смисъл,
'обичам те' красиво и несложно
превърна и небето във завивка.