Оглеждам се... навсякъде, откъдето минавам, го търся...
момчето, което сядаше по стълби светеше
изглеждаше неразбрано... толкова само
знаеше...
но беше като всички други сиви хора
търсеше светлината в другите,
а скриваше своята...
момчето, което сядаше по стълбите
не беше истинско,
и измислено не беше...
беше просто наивност
но когато мина покрай стълби
се вглеждам в силуета...