автор: daik

Кристални късчета небе
почукаха по твойта стряха.
Поиска вятър да ги спре
по-силни те от него бяха…
Побягнаха на юг уплашените птици
улуците крещяха със чинелен джаз,
а вън да им отвориш в суматохата от звуци
очакваха те думи неизречени на глас.
Те чакаха, натискайки звънеца настойчиво,
и страдаха, и плакаха, и може би разбраха,
засмяха се тъй сякаш нищо не е било
и с птиците подсвирквайки си отлетяха.