 |  Аз съм ресто по нечия сделка.
Със Дявола.
Ето защо съм безчувствен.
Вия безумно край чужди огради -
без стопанин и собствена купичка.
Малко лая, но лошо захапвам -
зло куче синджира разкъсало.
Никой къшейче хляб не ми даде -
от гладуване все съм настръхнал!
Оня с брадата и благия поглед
и той за мен вдигнал е сопата.
Уж под слънцето всички сме равни,
а по-равните гали животът!
Така ще я карам - злобно, подгонено,
ден за ден и битка за битка.
Посрещам всички със зъби оголени,
но това ми е всъщност усмивката!
Публикувано от BlackCat на 15.08.2005 @ 11:23:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Без стопанин и купичка" | Вход | 11 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Без стопанин и купичка
от copie на 25.08.2005 @ 11:36:03
(Профил | Изпрати бележка) | хареса ми вътрешния хъс, някак спотаен гняв има
оголените зъби-усмивка е находка!
:) |
Re: Без стопанин и купичка
от Leni (lorabg@abv.bg) на 15.08.2005 @ 11:31:51
(Профил | Изпрати бележка) | ....за закуска има милувка.
другите...пазат си бъдното зад оградите. |
Re: Без стопанин и купичка
от midnight_witch на 15.08.2005 @ 11:39:52
(Профил | Изпрати бележка) | ти си ресто.
не ставаш за връщане.
дяволът май те остави бакшиш.
нямаш купичка.
нямаш стопанин.
и каиш на врата не търпиш.
да си равен със другите?
какво фантазираш?
ти гладен и рошав и пълен със гняв.
другите,приятелю са фризирани.
и не лаят добрите.
те са след тях.
твоите зъби са прекалено остри
и усмивката ти е крива.
някой по рождение просто
ти е подострил молива...
да, никак не си за пред хората.
човек за човека бил брат.
как се социализира кажи ми
един вълк единак? |
Re: Без стопанин и купичка
от pin4e на 15.08.2005 @ 11:53:53
(Профил | Изпрати бележка) | а по-равните гали животът!
....
харесвам усмивката ти:))) |
Re: Без стопанин и купичка
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 15.08.2005 @ 12:29:31
(Профил | Изпрати бележка) | имах един ризеншнауцер
брадат.космат.черен.като теб.и все се усмихваше.чаровно.като теб.умря. ех, дали да не те осиновя. ще те храня много. обещавам :) |
Re: Без стопанин и купичка
от vesi_lina на 15.08.2005 @ 12:34:20
(Профил | Изпрати бележка) | Ей,афторче...та усмивката ти беше толкова нежна..та сега се "обърках" с тези оголени зъби...но понякога трябва да ги показваме:)))
Усмих и поздравче!!Веси |
Re: Без стопанин и купичка
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.08.2005 @ 12:40:07
(Профил | Изпрати бележка) | Ауу, страхотно!!
Усмихвам ти се :)) |
Re: Без стопанин и купичка
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 15.08.2005 @ 13:09:57
(Профил | Изпрати бележка) | Тази ода на самосъжалението и яростната критика е твърде актуална. Поднесена е вълнуващо и образно. Няма празен стих, което издава дълбочина на поетичното осмисляне на явлението.
Спомням си, че ЧОВЕКЪТ е онова животно, което си показва зъбите, когато се усмихва, за разлика от всички останали. Затова финалът го възприемам със значението на код към цялата творба.
Много е мъчително да осъзнаваш безсилието си пред сделките на всемогъщите, които не те питат, когато вземат поредната порция от живота ти и украсяват с нея пиршеството на своята продажност. |
Re: Без стопанин и купичка
от borrco на 25.08.2005 @ 08:42:30
(Профил | Изпрати бележка) | 1. Асафов Псалом.
Благ е наистина Бог... Към чистосърдечните.
2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,
Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3. Защото завидях на надменните,
Като гледах благоденствието на нечестивите.
4. Понеже не се притесняват при умирането си,
Но тялото им е тлъсто.
5. Не са в общите човешки трудове
Нито са измъчвани, като другите човеци.
6. Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
Насилието ги облича като дреха.
7. Очите им изпъкват от тлъстина;
Мечтанията на сърцето им се превишават.
8. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
Говорят горделиво,
9. Издигат устата си до небето,
И езикът им обхожда земята.
11. И казват: От где знае Бог?
И: Има ли знание у Всевишния?
12. Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни!
Умножават богатство!
13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,
И съм измил в невинност ръцете си,
14. Тъй като съм измъчван цял ден,
И наказван всяка заран.
16. И мислех как да разбера това,
Но ми се виждаше много мъчно,
17. До като влязох в Божието светилище
И размишлявах върху сетнината им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места,
Тръшнал си ги на разорение.
19. Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.
20. Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21. Но тогава моето сърце кипеше.
И вътрешностите ми се измъчваха.
22. До толкова бях избезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.
23. Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. Чрез съвета Си ще ме водиш,
И подир това ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небето освен Тебе?
И на земята не желая другиго освен Тебе.
26. Чезне плътта ми и сърцето ми;
Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат;
28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си,
За да възгласявам всичките Твои дела.
|
]
Re: Без стопанин и купичка
от somebody на 15.08.2005 @ 13:26:39
(Профил | Изпрати бележка) | Дрън, дрън! Ако сам позволиш на някой, тогава ще бъдеш и погален и нахранен и ще скимтиш и ще го близнеш с език ;)))
Страхотно изръмжан стих! Чакай да пробвам да те погаля между ушите ;) |
Re: Без стопанин и купичка
от ole72 на 15.08.2005 @ 18:56:04
(Профил | Изпрати бележка) | Ти продължаваш в същия дух. някога имах същата безпощадност, но тя не ни помогна много. Не си търси белята, там където освен нея няма нищо.
Поздрави |
Re: Без стопанин и купичка
от k2 на 22.08.2005 @ 13:30:25
(Профил | Изпрати бележка) | Ресто съм в нечия сделка
със Дявола.
Ето защо съм ненужен.
Вия и скитам край чужди огради -
нямам стопанин и купичка.
Лая по малко, но лошо захапвам -
зло куче, свирепо за глутница.
Никой за мен не подхвърля коматче -
Глад - от това съм настръхнал!
Оня с брадата и благия поглед
вдигнал и той по мен сопата.
Уж под слънцето всички сме равни,
а по-равните гали животът!
Тъй ще я карам - самотно, подгонено,
ден за ден, битка за битка.
Всеки посрещам със зъби оголени,
всъщност така се усмихвам!
:)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 530
ХуЛитери: 5
Всичко: 535
Онлайн сега:
