автор: BlackCat

Ако си тръгвал по заостреното пладне,
последвал само сенките край пътя,
и най-невинното "на криво" стъпване
ти е вещало раноносно падане;
ако си давил в плитчините на мълчаното
дълбокия си вик до онемяване,
а думите били са само граници,
отвъд които няма оцеляване;
ако и нощите разрязвал си на късове
със ръбчетата остри на сълзите си,
които да изплачеш си пропуснал
от опит да забравиш, че ги имаш;
ако единствената ти реалност е онази,
която те превръща във илюзия
за дръзналия в тебе да нагази
преди за някъде да се разбърза;
ако пред скъсване е връщащата нишка,
а няма точна карта за посоките,
не ти ли се е искало да питаш:
Господи, това ли е животът ти?