Изкачвам се все по-високо.
Присядам на ръба на скалата.
Забравям житейските срокове.
Светът се люлее в краката ми.
Дочувам ехо от млади стъпки.
Обгръща ме здраво вятърът.
Политам. Кожата ми изтръпва.
Бях тук. След миг съм оттатък.
Някой държеше ръката ми,
когато летях над бездната.
И препускаше, яхнал луната,
преди в очите ми да изчезне.