Просъмва. Сянкавост. Дрезгавина
Пространството - накъсано, на ивици
Със упоритост вклинва се денят
на здрача в ахилесовите сухожилия
Отекващ звън. На бледата Луна
поглеждам със претръпналост. Омразна...
...сега ще иде да поспи... За мен нощта
бе властно нейна. Утрото - пак празно
Ръцете - живи. Стига за кафе...
Под душа - водопадна безпощадност
Сънят отива си. Останалото..., е,
денят ще го затисне в пазвата си
Повтаряне, по-n-тване, какъв подред...
Намирам сили даже за сметана
Горчи кафето. Някъде в без пет
с претръпналост маршрутката ще хвана
И всичко си тече... Да, под контрол...
И всичко е OK. Да, няма сташно...
Денят ще се търкулне - дружчик мой :)
В нощта Луната волтови дъги ще праща
PS: ...а всъщност...
исках само да ти кажа че...така...
е хладно сутрин. Странно лято...
А при теб???