автор: yd

прокълнатият събира:

умъртвените листа
намерени през летния следобед;

облак, залепен за лятното небе
(марка върху плик с писмо).

Те - те всички, знаят, че си прокълнат
виждат те (теб Прокълнатия)
как разтрошаваш мъртвите листа
със силни къси пръсти,
слагаш си ги в джоба (кафеникави конфети)
пазени за сватбата през есента...
и се опитваш да разкъсаш облак от небе,
и сняг да завали
за зимна сватба...

Преди години даже,
дърветата с листата
бяха същите -
стояха си безмълвни,
дори когато птиците
си пееха любовни песни,
а падаха листа
за джобовете.

И този - Прокълнатият
си ги запази като сълзи
за идващата зимна сватба,
след летни издевателства
и мен, която
тръгнах с птиците през есента
на юг със стъпки хрускащи в снега.

Да, предполагам, прокълнатите не плачат.