Сезонът умира. Безвъзвратно.
На пръсти. Тихомълком си отива.
Погребах и това поредно лято
Но не съм готов да срещна зимата.
Сбогувам се със чайките и пясъка
С тъга си спомням за прибоя вечер
Прощавам се с лазурния му блясък
Очите ми преливат. Сол и вятър...
Табун коне морето гази диво
с пенливи гриви и очи от раковини
Попиват с ноздри от небето. Сивото
С копита ровят. Полудели цвилят
Сезонът умира. Безвъзвратно
Агонизира бавно. Със конвулсии.
А плажът е нагазил в тягостност
Пропит е пясъкът. Безсилен е.
Отивам си. А част от мене остава
Тежи ми всяко следващо завръщане
заключих всички спомени от лятото
Искам на брега да живея. Завинаги.