автор: teanu

Да бъдеш вън, да бъдеш неразбран.
Да не усетят даже.
Отхвърлят, плясват ти шамар без свян
И те зачеркват бърже.

Умиваш се. Но омърсен...
Провлачваш стъпки.
Не искаш да се бориш в плен
На нечии нападки.

Наритан, ставай. Осветли!
И никакви терзания!
Обичай. Даже и да ври
Обида, разочарование...

Защо ще се обиждаш, мило?
Защото като серафимче грееш?
Ама какво те бъркат, пиле,
Измислени брътвежи?

Приятел ти го каза? Моооже.
И той човек като човек.
Щом иска, а и се тревожи...
Пък оправдай го - негов глед!

Прости му вечните омрази.
Прости и забрави.
И усмихни се утре даже
Недей душата си гнети!

И разбери го - той не мрази.
Ти знаеш, да, но те боли...
Защото .. доста рязко гази,
Тъй както уж гради!

Така е, да, за сметки дребни,
велики инак под наслов...
Тъй брат (или сестра) пореже
и никак ..никак не разбра.

О, мило, спри се, .. спри се, МОЛЯ!
Той няма да се промени!
Единствено за твойта воля
Да бъде точещ камък - би.

Усмивка, моля. Трансформирай!
Когато пак те уязви..
Недей изплаква нито свила
А просто ... замълчи.