автор: feniks

Куп жълти листи,
като откраднати прегръдки
в заспало нощно време.

И сенките на нашите жарави се докосват,
за миг,
сами изливаме дъжда.
Все още тъмно е!
И само дланите ,които бегло се допират -
трептят,
но не пропускат светлина.

*
Сънувах кръгъл сън -
приличаше на ябълка,
която очите ни докосваха
през своите затворени клепачи,
която плашеше зениците до ужас тих,
а бе заровена в основата им кръгла.
И ябълката бавно
покриваше с червено
свойта плът.

*
Дали боли дъхът на сън?

*
Протягам се в косите ти ,
като удавник заспал
в умиращия залез и
търся очертанията на лицето ти
сред отпечатъци от
своята душа.

*
След миг видях
поле от бели зайци и
стръкче трепетлика.
Намислих си желание и
счупих змийската отрова
на живота.
След миг усетих,
че се раждам в теб.

*
Не стой на светло и
сянката си запази
и нека всички празни думи застенат,
когато църквата те озари.
И нека пламъка по устните
да бъде пепел за всяка маска
и като вятър да се врязваш
в застоялата вода.
Днес аз ще бъда риба
поела силно дъх и
приютена сред бялото огнище
на силните ти длани.
Изпълваща ги с въздух ,
със живот.

Да, вече можеш да ме
нарисуваш!