с иглите си добре заострени
студът боде и не подбира
очите ми са някак стъклени
и черни - не прозират
посоката е - все напред,
а погледът - забит във локвите,
изнизващи се ред по ред
и много... много мокро е
хорското нещастие боботи
и във буря се усилва
Доброто се удави в локвите
от никой непомилвано
очите ми са някак стъклени
и светят с черна светлина,
а хората заобикалят локвите...