автор: Penelopa

Разглобена нощта се съблича,
и събира прах във сребърни подноси,
една крачка се издига,
във въздуха набъбнал от погнуса...

Звездите за бързи коли си говорят,
и споменават името на Ана,
Една крачка стои неподвижна,
и от устата и излиза пяна.

Развалена влача душата си,
на ръба на някакво въодушевление,
Една крачка опипва мислено линиите,
на пътя, по който ще влезе във мене.

Заблудена слагам перука,
за да обидя косата си,
и скъсявам си мислено краката,
за да не могат да се кръстосват.

Една крачка уморена от тласъци,
ме дели да се хвърля в леглото,
но вратите на терасата са във на погнусата капана,
въртят се яростно и,
изчукват бясно, дори и тавана.