От извора славянски стомни пълня.
На утрото водата ненапита
със древна жажда ме изпълва
за дъх на чернозем и жито.
И искам бяла кърпа да завържа,
и във косите с биле самодивско
по залез вечер да се връщам,
щастливо уморена и пречистена.
Да стъкна огъня и хляба,
със обич от ръцете ми омесен,
да вдига струйка бяла пара,
омайваща като родопска песен.
И с вино в пръстена паница,
със шепа сол и мед от слънце и цветя
да подредя под старата лозница
трапеза да гостя света...
До късно песен люлчина да пея
и нежността си, сбирана от вековете,
със пълни шепи да пилея
над кълналото от утробата ми цвете...