автор: yd

Ти си
като "добрите стари времена",
когато имаше слънцегреене

(вместо меланхолично присъствие)
и шепот на разцъфтели дървета.

Да, точно така -
младо дръвче
на фона на огъня на небето червено
или просто лице,
променящо се в каданс,
вместено в обичайното ежедневие;
вълни от зората, надничаща
през прозореца;
удивен поглед в колите,
които минават
и разрошват косата ти
по пътя назад -
към пролетта...

И не се тревожи -
има такива и други,
и те като теб също се раждат.