автор: iokasta

Ще се скрия зад копринен шал,
докато слушам скандал от новата ми грешка,
Ще разгледам змийска дупка,
Ще си построя хралупа,
и няма вече да съм само пречка,
и радостта горчива от изневярата надута.
На какво приличах,
срам ме е,
изпилиха се до кожата ми нервите,
Щастието излита през комина,
и остават само черни сажди,
и пареща печката прегръщам,
И не мога да чакам!
Нямам чувство за вина.
Ако може да се махне и нищото
от тъжната ми махала.
и тази слава където все ми целува ръцете...
и нагло ме обсибва с мръсни думи,
оплюта-но прочута
От какво!Бързо искам да видя.
колко съм спасена от забрава.