автор: Danaya

Помниш ли какво разказваха старите? (то май само на тях остана да вярваме днес!) за хората, които градили чешма и зада е здрав градежът, полагали в основите им сенки.. сенките на своята обич?
И с право са го правели.. Те изворите са едни такива странни неща, неподдаващи се на всякаква логика, камо ли на здрав човешки разум - бликат, извират и дават, дават, дават.. не му се види краят. И без да получат нищо в замяна.. Избликват ей така - кога им скимне и не им свършва никога ни меракът, ни силата.. Правят какво си искат, дават ли дават и къде отива тая пуста вода - един господ знае. Пълно своеволие. На лошо учат младите.. Не е педагогично така! Я да вземем да направим една чешма - хем да се не мъти водата, хем да е паметник на съзидателния човешки дух и родното възпитание.. Ама да я направим по-здрава, да не падне под силата на водата.. и име нечие да турим отгоре й - да се знае, че ако не беше бай онзи, вода тука нямаше да има... И така в чешмата се вгражда духа на свободата.. А накрая го затапват с кранче че и провесват на него табела „пестете водата!!".. „Пийте бира", добавя отдолу някой с криворазбрано чувство за хумор. И как няма.. нали като ти се замаи главата от бирата налиташ да отваряш пак онова пусто забранено кранче.. и от него руква на поразия свобода и любов и щастие.. А духът на кранчето беснее и фучи, като единствена утеха му остава мисълта, как ще ти изпрати на края на месеца сметката... После някой трезвомислещ ти завърти здраво кранчето и постави отново табелката отгоре - „Пестете водата!".. И захванеш ти наистина да пестиш.. А съвестта усърдно мели - „И друг път така да не правиш..." Ти, свел поглед послушно кимаш - „да, да.." И така усърдно си изпълняваш ангажимента, че самият ти се превръщеш в едно голямо, прилежно затворено кранче.. и а-ха то да прокапе - хоп, прибират те в снежно бяла стая с меки стени, сложат ти по последна мода ризка с приятно дълги ръкави и и почват да ти затягат наново кранчето.. да не хабиш повече вода. Че отговорност носиш, все пак.. Тавана на комшията отдолу капел.. И след като той така добре си е затегнал кранчето, бива ли ти такваз работа, да оставяш твоето да капе??Нали ще се чувства прекаран.. Бой по главата! Затягай!... Винаги съм се чудила.. така де, хората преди да заспят се чудят как бюджета си да скърпят, а аз съм зарешавала световните проблеми.. та винаги съм се чудила какво ли ги уравновесява тия пусти извори.. мислих, мислих, блъсках си тиквата, додето взе да кънти на кухо а хората край мене - да ме взимат на сериозно, и накрая - като ми се разхлопа и на мене кранчето, та прозрях - ами те, де! Кранчетата. Какъв по-добър начин да теглиш чертата на нещо от това да го възпиташ, да му подстрижеш по последна мода косата, да го научиш на култура и обноски, че и да се гордее с това?! И с капаците на очите си.. иди после че му разправяй, че е личност! Не съм! - ще ревне. Джентълмен съм!.. И по джентълменски ходи да си търси духа в бутилки.. че иначе не му стиска да развие кранчето.. Иди му разправяй после, че е извор.. Било. Някога. Ама нали преди това прилежно си вградил сянката му между тухлите на чешмата... та не става вече.. Чешмата здрава.. а сянката.. Нали и тя без човек до себе си, само на сянка станала.. Хоросан...Та.. аз.. за кранчетата.. И.. недейте пести водата.. Кранчета си имаме достатъчно...