За другите със сигурност е трудно
Да не плачат, когато ги боли.
А моите очи воюват явно
С неизплаканите ми сълзи.
Не ги допускат и не плача
Колкото и да боли..
А как копнея да ги вкуся,
Парещи по белите страни.
Вече ми е трудно да си спомня
Как отпускаха ме те в самотните ми нощи.
Нима научих толкова добре
Урока да подтискам всички болки?