автор: DarK_LaDy

Колко по-лесно е да затвориш очи,
Да мислиш, че не те боли,
Света в себе си да затвориш,
И на щастлив да се престориш.
Но ти знаеш, че истината е друга,
И че всичко е само красива заблуда,
И не искаш да признаеш,
За да не се отчаеш.
Слагаш розовите очила,
Забравяш за реалността,
Жадуваш да свърши деня
И да дойде нощта,
Когато всичко е както го искаш,
Без да трябва за нещо да мислиш,
Дали е правилно или не,
Всичко е в твои ръце.
И така минават годините,
Ден подир ден,
Ти си там, сам, в мечтите си,
На съня си в плен.
Но ще настъпи мига,
Когата всичко ще се срине,
Ще крещиш без глас "Стига!"
Ала мечтата ще си отиде.
Тогава ще осъзнаеш, че сънят е илюзия,
Плод на твойта ранена фантазия,
Ще се мъчиш да се освободиш,
Но не ще имаш сили да продължиш.
Ще се молиш за спасение,
От лъжите - изкупление,
Вик - зов,
От съдбата - благослов.