автор: joanna_vas

Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...

Изникна светлина,
пътекате бе стръмна.
В бразди от тишина
в душата ми се съмна...

В сърцето радостта
е трепетния пламък.
Свещица със искра
изваяна от камък ...

Под вечната звезда
дъха в едно стаили.
Преди безброй лета,
така сме се родили ...

И нека любовта
изпълва с чисто слово.
В ръцете ни солта
тежи ... като олово ...

Надрастнали скръбта
и болката човешка
прославям благостта,
която с теб ме срещна!