Хаос, магия и лъжа.
Нощ и стая, мрак, а аз вървя.
Виждам огледало срещу мен.
В него аз ли съм?
Има голо тяло там, нали?
Не моята душа самотна се оглежда в мен.
В хаос облякана, като в сатен, ме гледа.
От магия сътворена и в магия искаща да стане.
Защо ли?
Виж нощта! Красива е нали?
Сливащи се сенки и звезди блестящи в тишината.
Луната пълна се оглежда в очите и зовяща...
Да, но таз картина е за теб.
Моята е друга.
Ето я нощта, но тя е мрак към ада.
И звездите ми са тук,
но долу - светещи огньове.
А аз вървя към тях.
В очите ми сълзи зовяни от лъжа...
Убиха ме и цялата ми красота в огъня и изгоря.
Твоята картина е за двама,
рисувате я със страстта си.
Мойта е самотник,
бои за нея са кръвта ми.
Поисках в тази страст и аз да бъда,
но кратък миг ... само аз рисувах вече.
Страстта ми кръв е, а картината ми друга.