Плачи, мамо, поплачи си
За твойта съдба нещастна,
За твойте мили дечица,
За твойто бъдеще страшно.
Ти, тази, която отгледа
Народ силен и властен,
Сега страдаш и стенеш
В мъки най - ужасни.
Твойто бляскаво минало,
Превърнало се в спомени прашни
За победни битки изминали,
За герои безстрашни.
А днес живеем някак си,
Сякаш забравили май
Кои сме, къде отиваме,
Какво си струва най.
И всички сляпо прехласнати
По чужди убеждения и по зададен сигнал,
Към Европа да търсим щастие,
Потъваме в гъстата кал.
И кога, кажете ми,
Бъдеще светло ще дойде,
Щом всичко българско
Е безследно изчезнало.
Думи, празни обещания
Слушаме всеки ден
От политици, жадни за крадене,
Нямащи капка свян.
И ние, уж не им вярваме,
А на оковите им сме в плен,
Нямаме смелост да станем
И зад България да застанем.
Ами какво стана с ония,
Дето патриоти без колебание се наричаха?
Сега са някъде из Чужбината,
И на чужденците ринат сгурията.
Плачи, мамо, поплачи си
За всичко безвъзвратно изгубено;
Сега си сама със спомените си
За минало най - хубаво.
Ала знай, ние, тези, които оставаме
Ще сме винаги до теб
И в моменти най - тягостни,
Ръка ще ти подадем.